1916 – 1951

 

Слависти въведоха баскетбола у нас

За това свидетелства следната информация от Летописната книга на дружеството: „8 септември 1916 г. – Днес се въведе играта баскетбол. След дълги перипети, разправии и най-сетне напускане на двама от най-видните членове на клуба, негови основатели и играчи в първия тим, първоначално Владимир Йерусалимов, а след това и Павел Грозданов, новата игра баскетбол се въведе и утвърди, правилата бяха преведени от съмахленеца ни Гаврил Стайков – Гилето“.

 

Наистина в началото Владимир Йерусалимов не среща разбиране от някои от съекипниците си, част от които се опасяват, че новата игра ще се наложи вместо футбола. Помага му Гаврил Стайков, тогава ученик в прочутия Робърт колеж в Цариград, който превежда от английски език правилата.

Въпреки различията в мненията, баскетболът окончателно се утвърждава в „белия“ клуб и след края на Първата световна война започват да го практикуват и други софийски дружества. Идва времето и на първите двубои. В края на сезона през 1922 г. славистите стават първите шампиони за столицата. Следват години на усъвърщенстване и затвърждаване на отбора на „белите“ като най-силния тим в София. През сезон 1925/26 г. те печелят пет от шест срещи и отново са столичен първенец.

През 30-те години „белите“ отстъпват водещата си роля, но винаги са сред челниците. В това десетилетие започват и първите срещи с представители извън София, както и с чужди баскетболисти.

След стартирането на държавните първенства през 1942 г., „Славия“ става медалист за пръв път през 1950 г. Тогава „белите“ са вицешампиони, а следващия сезон са с бронза.

 

1952 – 1996

 

За първи път славистите стават шампиони през 1952 г. По пътя си към титлата те първо печелят столичния шампионат. Това става факт на 16 март след успех над ЦДНА. Предстоят републиканските финали, които протичат изключително оспорвано. Пред възпитаниците на треньора Димитър Митев стои отговорната задача за задължителна победа. Двубоят от 22 октомври 1952 г. влиза в аналите като мачът с най-много равенства в хода на един двубой – десет. „Славия“ успява да се короняса като държавен първенец!

Славистите дублират титлата си и през 1953 г. Това става на 15 ноември, когато приключва финалния турнир в София, събрал най-силните отбори в страната. В следващата 1954 г. шампионите за последните два сезона, остават втори. Отново сребърни са медалите и от следващия шампионат, а за класата на „белия“ отбор говори фактът, че славистът Цвятко Барчовски е определен за баскетболист № 1 у нас за 1955 г. До края на десетилетието мястото в класирането неизменно остава четвърто.

През 1967 г. в тима преминава един от най-големите родни баскетболисти – центърът Виктор Радев. Съставът е воден от Иван Владимиров. През седемдесетте години има отстъпление от позициите и през 1977 г. славистите за първи път в своята история изпадат от елита. Под ръководството на Стоян Божанков се завръщат още следващия сезон, след като печелят безапелационно първо място в Южната „Б“ група. В следващите години се установяват в средата на таблицата.

Големият възход започва в средата на 90-те години. През сезон 1994/95 г., воденият от Росен Барчовски тим, има убедителни победи, но и загуби, които оставят горчив привкус, но среброто показва, че „бялото“ възраждане в мъжкия баскетбол е факт.

 

1997 – 2013

 

Славистите достигат отново до титлата през 1997 г., но е важно да върнем лентата назад три лета по-рано. Ситуацията в родния баскетбол тогава е тежка. Оцеляването на мъжкия баскетбол на София в елита зависи изцяло от „Славия“. По това време, клубът изпитва финансови трудности. В безкрайно търсене на спонсори, изпълнителният директор Христо Кръстев се среща със стария си познайник Константин Папазов – Тити. Отправя молба към него да потърси спонсори за отбора, но Тити Папазов не се справя със задачата и поради напрегнатото положение в отбора, приема отговорността да стане президент на „Славия“.

Не е известна точната сума от лични средства, които той инвестира в отбора за целия период докато заема позицията от 1994-а до 1998-а. Когато застава начело на „белите“, Папазов предлага на Стоян Божанков да поеме отбора, но той отказва. Така изборът пада на младия и все още недоказал се в професията Росен Барчовски.

Следва сребро и бронз – за купата и в първенството, за да дойде историческата 1997-а. Славистите печелят през февруари купата на България. На 18 май по пътя към титлата, в зала „Универсиада“ зрителите стават свидетели на уникална драма. В последната секунда на редовното време „белите“ губят с 3 точки, при стрелба от тройката, срещу Георги Младенов е отсъден фаул. Той трябва да изпълни три наказателни удара. Ако изпусне дори само един, „Славия“ е аут! Едва ли е имало по-тихо място от залата при третия му изстрел, а емоциите след коша, донесъл равенство, не могат да се предадат.

„Белите“ успяват да спечелят мача и съперник на финала за титлата е отборът на „Черно море“, с които играят пети мач за сезона. През целия мач във Варна, славистите не изпускат лидерството и триумфират заслужено с титлата.

Следващата година славистите пак са на финал, отново с варненци, но остават със среброто. Есента на същата 1998 г. опитните играчи се разделят с клуба, а „Славия“ продължава с юноши, водени от Стоян Божанков.

 

Два пъти с купата

 

Баскетболистите на „Славия“ постигат успехи и в турнира за купата на страната. За първи път „белите“ са сред медалистите през 1952 г. Шест лета по-късно, след като три сезона турнирът не се провежда, славистите нанасят своя удар. Тогава отборът е воден от играещия треньор Иван Владимиров, а сред най-опитните са шампионът и по хокей, и по баскетбол с „белите“ Димитър Войнов, националът Асен Джонджуков, талантливият Александър Попов (Малкия Чано) и звездата на тима Цвятко Барчовски.

Проявата през 1959 г. е в рамките на Първата републиканска спартакиада. Тази спортна инициатива се провежда на 5 г. и впечатлява с масовия си характер. „Белите“ играят общо 4 мача срещу различните отбори на ЦДНА, столичния „Паркстрой“, „Спартак“ (София), като с последните играят два мача и накрая стигат до отличието.

Ще минат доста години, преди „Славия“ отново да играе на финал за купата. В началото на 90-те години с изключително млад състав, славистите са приятната изненада на турнира. Големият успех и втората купа идват на 16 февруари 1997 г.

 

С диря и в Европа

 

Баскетболистите на „Славия“ имат своята следа и в евротурнирите. Там „белите“ записват 18 мача, всичките през 90-те години на ХХ век. Славистите участват 4 пъти в надпреварите на Стария континент като дебютират през есента на 1991 г. Участието им на голямата сцена носи епични победи, които остават в историята на клуба. Най-емблематичният от тях е мачът през 1995 г. в турнира за купа „Корач“ (КК), където играят като вицешампиони. Нанизаните 123 точки са най-много постигнатите от „Славия“ в Ервопа за един мач.