Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/slaviab/public_html/wp-content/themes/Divi/includes/builder/functions.php on line 5810
История Жени | SlaviaBasket

1921 -1952

 

Фактите говорят достатъчно за женския принос в  баскетболната история на „Славия“ – за 17 години славистките печелят 12 титли, 5 купи и 11 медала у нас.

Като родоначалник на българския баскетбол „Славия“ сформира и първата женска секция у нас. Добила популярност сред жените в София, баскетболната игра намира пристан и в други клубове. Това дава възможност през 1923/24 г. да се организира и първият столичен шампионат. Дебютният си двубой славистките играят  на 3 септември 1923 г. Пет дни по-късно има нова славистка убедителна победа, този път срещу „България“ – сякаш играта е спечелена с първия удар от славистките.

Но най-трудно извоювана за „белите“ е срещата от 21 октомври  със „Слава“, играта е изключително оспорвана, но въпреки това те успяват да се доберат до победата. Само два дни след това е отбелязан нов успех – срещу „Раковски“. Сетне до края на годината са сломени „Футболклуб“, „България“ и „Бенковски“.

Шествието на „Славия“ в първия столичен шампионат продължава с трудна победа срещу над „Спортклуб“ с 6:5 от 6 юли, а на следващия ден АС 23 не се явява и са спечелени служебно две точки. Интересен е и развоят на двубоя с „Левски“ от 16 юли, когато „Славия“ записва само победи и напълно заслужено става шампион за 1923/24 г.

Следващия сезон титлата е защитена, а шампионският хеттрик става факт през лятото на 1926 г. Тогава за първи път „белите“ губят мач, но със седем успеха от осем срещи отново са недостижими.

 

 

В началото на 30-те години славистките пак стъпват на столичния баскетболен връх. През 1932 г. са спечелени златните медали. Сред състезателките в този период се отличават имената Надя Досева, Евдокия Петкова, Стефка Зографова и др. Любопитно е да се отбележи, че по това време треньор на тима е бившият футболист Стефан Чумпалов.

Успехи не липсват и през следващото десетилетие. На проведеното за първи път в страната републиканско първенство през 1945 г. „белите“ стигат до финала, където губят минимално с 11:14  от „Раковски-ФК“. Следващите две години тимът на „Славия“ е бронзов медалист.

В началото на 50-те години за наставник е назначен Димитър Митев, които запише със златни букви името си в баскетболната история на клуба и на България.

1953 -1959

 

За първи път в своята история „Славия“ става републикански първенец през 1953 г. Първо в шампионата на София завършил на 5 юли, славистките пообеждават основния си противник „Локомотив“, което е много важен психологически стимул в битките за титлата. Това проличава и в срещите от финалния турнир във Варна, завършил на 17 октомври, където са победени всички съперници.

Ключов за шампионския връх е мачът със столичния „Спартак“ в предпоследния ден на проявата. “Белите“ ги побеждават, макар че не толкова обедително. Но беспорно най-важна е победата над дотогавашния петкратен държавен първенец – софийския „Локомотив“.

Втората титла идва още през следващата година – 1954 г., като състезателките на Димитър Митев не познават загубата. Заключителната фаза на републиканско първенство се провежда в София от 1 до 7 ноември. След три победи „белите“ започват и заключителните си мачове във финалната четворка. Най-оспорваният двобой отново е този с „Локомотив“ (София) крачка преди финала.

Третия пореден шампионски връх е постигнат през следващия сезон. В състава на „белите“ вече е още една класна състезателка – Дора Дамянова-Кузова. Първо е спечелен столичния шампионат. Във финалната четворка славистките разгромяват „Торпедо“ и надделяват над столичния „Академик“. Най-драматична е отново битката с „Локомотив“. Въпреки натрупания аванс „белите“ стават шампиони и при загуба с по-малко от 7 точки те са решени да спечелят и този двубой. Така и става.

Славистката доминация продължава и през следващия сезон. Първо е спечелен софийският шампионат, като в последния ден е записана важна победа над основния съперник „Локомотив“.

В първите пет дни са записани пет разгромни победи. След тях идва ред на столичното „Динамо“ или както тогава се нарича „Левски“ и нов бял разгром.

На републиканското първенство през септември са записани само победи, като единствена съпротива оказва бургаският „Ботев“.

Нови пет триумфа

 

Единствената поропусната титла от златните момичета на Димитър Митев е през 1940 г. Тогава „белите“ губят от „Академик“, а славистките става вицешампионки.
„Славия“ си връща трофея още на следващата година – 1961 г., и то повече от обедително. Отмъщението на славистките е наистина зашеметяващо.

Деветият трофей идва през следващия сезон. След като е спечелено градското първенство на 2 юни започва и републиканското. Славистките побеждават всичките си съперници с разгромни резултати. В полуфиналната група са победени от „Локомотив“ (Сф) и отново от „Левски“. Развръзката идва от последния двубой. На 10 юни 1962 г. в зала „Сливница“ славистките излизат срещу столичния „Академик“. Със седем победи от 7 мача и уникална разлика 504: 210 точки „белите“ отново са шампионки. Следва още един сезон, обсипан с победи и десета титла за „Славия“.

След успеха белите са безапелационни лидери с 13 победи от 13 срещи. Заключителният етап на надпреварата е в София и е част от финалите на Втората републиканска спартакиада. Там „Славия“ се изправя пред столичния „Академик“, печели и взема нова шампионска титла, постигната с 25 победи и само една загуба.
„Славия е с няколко класи над всички“, говорят местните медии след големия успех на клуба и това изречение най-точно определея представянето на „белите“ и през този сезон. Това е 12тата титла, спечелена в рамките на 13 години. 

 

Дванайсет пъти с медали

 

След 5-те поредни победи славистките остават със среброто три поредни сезона. В периода 1966-1968 г. се извършва постепенно подмладяване на тима. Десетилетието завършва с два бронзови медала. 

В последвалите години „Славия“ изостава от челните места, но винаги намира място непосредствено след първата тройка. Това се променя през 1981 г. когато е спечелен бронзът, а от тогаващният състав най-много блестят олимпийските медалистки Гиргина Скерлатова и Снежана Михайлова. Младите в състава също дават дължимото за успехите. За съжаление прекрасният отбор, воден от Красимир Драгоев не успява да стигне до титла или купа. През 1992 обаче славистките напълно заслужено стигат до сблъсъка за златните медали. Въпреки заслужената титла, „Славия“ не достига до победата.

В средата на 90-те се формира поредното си силно поколение младша възраст. Така, славистките заемат място в четворката през 1996 г. Следва сезон на финансови катаклизми, в които най-добрите баскетболистки “ан блок“ отиват в „Кремиковци“ където доказват високата си класа и вземат три поредни титли. През 2000 г. се връщат в „родното гнездо“ при обединението на двата клуба. В същия сезон „белия“ тим се класира безпроблемно за финала, но славистките стигат едиствено до сребро.

В началото на следващия сезон всички специалисти очакват шампионската купа да акостира на славистки адрес. Поради оспорван мач и съдийски пристрастия титлата отива в града под тепетата. 

 

Шампионски хеттрик

 

Това, което не можа да стане през предишните сезони, се случи през 2002 г. Съставът на „Славия“ е подсилен с опитните Евладия Славчева и Десислава Ангелова, както и националките Мариана Борукова и Теодора Петрова, а са освободени чужденките. Всички тези рокади правят тима още по-боеспособен и можещ. Трофеят, който славистката публика чака толкова години, е спечелен по възможно най-сладкия начин – след вълнуващ успех с 3:2 победи във финалната серия над добре познатия състав на „Академик-Тест“. Първата стъпка към триумфа е спечелването на редовния сезон след 25 победи и само 3 загуби, което дава домакинско предимство в плейофите. 

Финалната серия започва на 21 май с труден успех в зала „Триадица“ и първата крачка към титлата е факт. Решителният двубой се играе в столицата. Интересът към срещата е незапомнен. Агитката на домакините заема часове преди началото на двубоя местата си по трибуните. Извън залата остават около 200 почитатели на „белите“, които все пак влизат след последния съдийски сигнал, за да ликуват на терена заедно с прекрасния си отбор. Датата е 30 май 2002 г., така жадуваната 13-та титла най-сетне е факт за „Славия“!
Шампионският хетрик става факт следващия сезон, след най-сладката титла от тази поредица. По традиция „белите“ след 17 победи и само 3 загуби печелят отново първия дял на шампионата.
Трета поредна година славистките излизат в пети мач да се борят за титлата. След оспорван мач, „Славия“ отново е шампион! 

 

С десет трофея

 

Първата национална купа става притежание на „белия“ отбор през 1952 г. Финалният турнир е през юни на спортната площадка „Червено знаме“. Ключов момент е победата над шампионките от „Локомотив“ (Сф.) Успехът трасира пътя към отличието, защото останалите съперници са победени убедително.

Следващия сезон националната купа е защитена след безапелационни 5 победи във финалната шестица в София от 29 септември до 3 октомври 1953 г. През 1954 г. обаче отстъпват в спора за трофея на софийския локомотив само с две точки и остават втори. В следващото издание на турнира „белите“ си връщат отличието – 7 победи от 7 мача. Тоталното им превъзходство на турнира в София през юни 1955 г. е ярко изразено.

Славистките запазват притежанието на купата и следващата година. Надпреварата през 1956 г. минава под знака на участието на трудовите колективи. Затова съставите са с доста странни имена. „Белите“, които тогава официално се наричат „ударник“, а проявата се явяват като ГУТП – главно управление на Трудовата повинност. „Локомотив“ пък е ЖПУ, а „Торпедо“ е маскирано като ДСУ. „Партизанското“ име на „Динамо“ пък е ДТК „Руно“, „Академик“ пък е представен като ВИФ. Въпреки целия този „възродителен процес“, класата на славистките от всякакво съмнение. Белите разгромяват всичките си съперници, а в заключителния мач на 13 юли сломяват и „железничарския“ състав.

В следващите години славистките не участват в проявата заради решение на федерацията в турнира да играят състави от по-ниско ниво, а няколко пъти надпреварата не се провежда. Когато всичко е по старому, „белите“ стигат до отличието през 1966 г. Това е апогеят на големия тим, воден от Димитър Митев.

Четири години по-късно славистките отново печелят купата. Турнирът се провежда в края на юни 1970 г. В продължилата една седмица надпревара, „белите“ записват важни победи над силните състави на „Марица“ (Пловдив) и софийският „Левски-Спартак“. Ключов за триумфа се оказва успехът срещу шампионките от „Академик“ (София).

Следващата година купата е защитена повече от достойно. След седемдневна борба в столичната зала „Фестивална“, започнала на 21 юни, славистките печелят седмия си национален трофей.
Ще изминат 13 лета от последния триумф на „белите“ в турнира, за да дойде големият удар през 1984 г. Срещите от надпреварата започват на 7 февруари. Домакин е столичната залата „Универсиада“. След като се класират за финалната четворка като победители в своята предварителна група „Б“, славистките нанасят удар още в първия ден. Там възпитаничките на Асен Джонджуров стигат до малко очаквана победа над главния претендент за отличието „Левски-Спартак“. След това „белите“, водени от Гиргина Скерлатова и Снежана Михайлова, не сбъркват нито веднъж, въпреки надеждата на съперничките чрез въртележка да се доберат до купата. В турнира освен „сините“ пред „Славия“ прекланят глава още „Миньор“ (Перник), „Академик“ (София) и „Доростол“.

 

 

Датата 20 януари 2001 е историческа, не само за „Славия“. Тогава „белите“ печелят купата, а отличието е и първият трофей, спечелен в колективен спорт в България за новия ХХI век. Две години по-късно на 19 февруари в севлиевската зала „Дан Колов“ „Славия“ елиминира на полуфинала същия съперник. След два дни „белите“ стигат и до десетия си трофей. 

 

Европейски шампионки

 

Турнирът на първенците на континента стартира през февруари 1959 г. В първото издание на надпреварата за купата, подарена от българския в. „Народен спорт“, се включват шампионите на 8 държави. Жребият отрежда първия си мач в еротурнирите славистките да изиграят на 24 февруари 1959 г. в Букурещ. Съперник е“Конструкторул“. Срещата се играе в препълнена зала, пред която „белите“ взимат играта с добър аванс.

Ответния четвъртфинал се играе по-скоро протоколно. Преднината на славистките от първата среща им вдъхва увереност и те ликуват след убедителна победа. Предстои полуфиналът със „Спартак“ (Прага)“. „Славия“ отново гостува в първия мач. Пред 2000 зрители на 11 април, домакините са погазени от „бялата“ лавина.

Вторият полуфинал, игран на родна земя на 25 април 1959 г. е наглед по-равностоен. На почивката домакините водят само с 4 точки. Гостенките от „Спартак“ са амбицирани да вземат реванш, но са доста неконцентрирани в стрелбата от наказателния удар. Процентът им на успеваемост е под 50. В същото време дори в този компонент от играта славистките са много над с 83,3% успешни изстрели. „Белият“ отбор убедително дръпва в резултата пет минути преди края. Треньорът на „Славия“ дава шанс за изява и на резервите и краят идва при 60:45 за домакините. Българският шампион е на финал!

От родната баскетболна федерация подхождат отговорно към финала. Изпращат на другия полуфинал „Динамо“ (Москва) – „Цървена звезда“ (Белград) съюзният треньор Никола Колев да разузнае противника. Неговите записки ще се окажат доста полезни за „белия“ отбор. Първата финална среща е насрочена за 8 май 1959 г. в София. Съперникът е един от най-силните европейски отбори. „Динамо“ (Москва) е единадесет пъти първенец на своята страна. На полуфинала е елиминиран шампионът на Югославия „Цървена звезда“ и то убедително, с победи в двата мача.

 

 

За арена на първия финален сблъсък е определен националния ни стадион. Днес това може би изглежда абсурдно, но тогава интересът към баскетболистките на „Славия“ е невероятен. Никъде освен на това съоръжение не може да се побере публиката, която иска да ги подкрепя. На трибуните има близо 30 000 зрители! Бурните възгласи на славистите сякаш дават допълнителен стимул на българската петорка. Отборът на „Славия“ диктува темпото още в самото начало. „Белите“ отбелязват и първия кош. Славистките играят без шаблон, което обърква противника. Изстрелите на Господинова и Ченгелиева карат баскетболистките на „Динамо“ да се приближат плътно до българките. Това отваря празни пространства в полето на рускините. Там, с точни врязвания и стрелба тип „кука“, изпъква Таня Тодорова. Освободените зони под коша на съперника са използвани много удачно и от Дора Василева, която вкарва доста точки през първата част.
Втората част гостенките започват с амбиция, но така жадуваният прелом не се осъществява. Атаките на „Динамо“ са еднообразни и лесно разгадаеми. На другия полюс са действията на славистките. Българките атакуват по около минута коша на съперника, без да нарушават правилото за владеене на топка, което тогава е 30 секунди. „Белите“ водят топката, стрелят, ако тя не попадне в целта, а отскочи от таблото я вземат и пак тръгват в атака. Краят идва при 63:40 за „Славия“! В тези чудни и тържествени минути за родния баскетбол, цялата публика е на крака и приветства победата на „белия“ отбор.

Първата среща от финалната серия е спечелена доста внушително, но предстои реваншът. Пътуването за Москва се извършва с влак и е доста продължително. На 20 май славистките излизат пред хилядната публика на стадион „Динамо“. Домакините, въпреки отчайващия пасив, излизат с амбицията за изразителна победа. Този път те трябва да търсят убедителен успех и затова центровете Максимилянова и Максимова атакуват с доста настървение българския кош. Славистките приемат предизвикателството и играят с лична защита през по-голяма част от срещата. Таня Тодорова и Дора Дамянова – Кузова свършват превъзходно своята работа в защита. Ваня Войнова надмогва руските гиганти в подкошието и е най-резултатна за българките. Пасив от само десет точки и победа за „Славия“! Българският първенец е европейски клубен шампион! Представителя на ФИБА Николай Семашко връчва трофея на капитанката на „белите“ Дора Василева.

 

Отново с купата на Европа

 

След успеха в турнира на шампионките през 1959 г. баскетболните спецове вече са наясно, че в Европа има нова сила и това е отборът на „Славия“. През следващата година славистките отново стигат до спора за трофея и отново доказват, че успехът им не е случаен. Надпреварата през 1963 г. също е успешна за тях, но пътят до крайния триумф никак не е лек.

 

 

В първата среща от финала „Славия“ трябва да гостува. Всички от българския щаб са убедени, че двубоят ще се играе в Прага. В последния момент става ясно, че той ще се играе в Шумперк. „Слован-Орбис“ (Прага) не е случаен отбор. Въпреки подкрепата на чуждата публика , липсата на основни съзтезателки и големия пасив славистките извършват истиски подвиг. Стопяват разликата до само пет точки пасив. Реваншът се играе на осми юни в модерната за времето си зала „Универсиада“ , където „белите“ побеждават и събират 11 точки, което означава само едно: „белите“ са първенци на Стария континент.

Завръщане в европейския елит с 32 мача за 4 сезона

След големите успехи в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век, баскетболистките на „Славия“ участват още тринадесет пъти в евротурнирите. Но особено забележимо е присъствието им в началото на новия ХХI век . Сезонът след 2001 г. е единствения случай, когато славистките отпадат още на старта.

Последвалата кампания е доста успешна за белия тим. В предварителната група са записани два успеха над представители на най-силните баскетболни школи на полуострова – Гърция и Югославия. През следващия сезон в първата фаза на турнира за Еврокупата на ФИБА пред класата на „Славия“ се прекланят състави от Турция и Македония. „Кючуккьой“ (Беледие) е разгромен, същата е съдбата с „Кимико“. Когато, обаче, идва време за новия голям европейски пробив, съставът е напуснат от две ключови състезателки, а още две се контузват тежко. В следващите битки от турнира логично отборът не е вече същият мощен тим.
Направеното през следващите четири сезона на новия век в европейските турнири връща „белия“ клуб на картата на Европа. Изиграните 32 мача, записаните авторитетни победи над силни тимове остават ненадминат връх в българския женски баскетбол през последните две десетилетия.

НАПРЕД БЕЛИТЕ!