ЕВРОУЧАСТИЯ

 

Българките са сред най-силните баскетболистки в Европа и света в края на 50-те и началото на 60-те. Именно „белите“ са в основата на тогавашния представителен отбор и те държат златната акция при първия роден успех на континенталния шампионат в Лодз, Полша през 1958 г. Славистките обират заслужени овации на европейските първенства през 1960 г. в София и през 1964 г. в Будапеща, където грабват среброто.

Огромен е приносът им за извоюването на сребърните медали от световните първенства в Москва (1959 г.) и бронзовите в Лима (1964 г.).

 

Имена като Ваня Войнова, Дора Дамянова-Кузова, Дора Василева, Елена Господинова, Райна Рангелова, Таня Тодорова, Благовеста Ченгилиева, Тина Динева, Тодорка Смедовска са добре известни на баскетболната общност. Всички успехи на женския тим са били под тяхна заслуга и именно те дават облика на отбора, начело с Димитър Митев – треньорът на отбора тогава.

 

Турнирът на първенците на континента стартира през февруари 1959 г. В първото издание за надпреварата за купата, подарена от българския в. „Народен спорт“, се включват шампионите на 8 държави. Жребият отрежда първия си мач в евротурнирите славистките да изиграят на 24 февруари 1959 г. в Букурещ. Съперник е “Конструкторул“. Срещата се играе в препълнена зала, пред която „белите“ взимат играта с добър аванс.

 

Следва ответен четвърт финал, спечелен отново с убедителна победа и два полуфинала срещу  „Спартак“ (Прага). „Славия“ отново печели след оспорвана битка и българският шампион отива на финал.

 

Първата финална среща е насрочена за 8 май 1959 г. в София. Съперникът е един от най-силните европейски отбори. „Динамо“ (Москва) е единадесет пъти първенец на своята страна. За арена на първия сблъсък е определен националният ни стадион.

Атаките на „Динамо“ са еднообразни и лесно разгадаеми. На другия полюс са действията на славистките. Българките атакуват по около минута коша на съперника, без да нарушават правилото за владеене на топка, което тогава е 30 секунди. „Белите“ водят топката, стрелят, ако тя не попадне в целта, а отскочи от таблото я вземат и пак тръгват в атака. Краят идва при 63:40 за „Славия“!

 

Предстои реваншът и пътуването за Москва. На 20 май славистките излизат пред хилядната публика на стадион „Динамо“. Домакините, въпреки отчайващия пасив, излизат с амбицията за изразителна победа. Следва напрегнат развои на мача, но накрая с пасив от само десет точки, победата е за „Славия“! Българският първенец е европейски клубен шампион! Представителя на ФИБА Николай Семашко връчва трофея на капитанката на „белите“ Дора Василева.

 

Отново с купата на Европа

 

През следващата 1960 г. славистките отново стигат до спора за трофея и отново доказват, че успехът им не е случаен. Надпреварата през 1963 г. също е успешна за тях, но пътят до крайния триумф никак не е лек.

 

В първата среща от финала „Славия“ трябва да гостува на „Слован-Орбис“ (Прага), който не е случаен отбор. Въпреки подкрепата на чуждата публика, липсата на основни състезателки и големия пасив, славистките извършват истински подвиг. Стопяват разликата до само пет точки пасив. Реваншът се играе на осми юни, в зала „Универсиада“ , където „белите“ побеждават и събират 11 точки, което означава само едно: „белите“ са първенци на Стария континент.

 

Завръщане в европейския елит с 32 мача за 4 сезона

 

След големите успехи в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век, баскетболистките на „Славия“ участват още 13 пъти в евротурнирите. Но особено забележимо е присъствието им в началото на новия ХХI век.

Последвалата кампания е доста успешна за белия тим. В предварителната група са записани два успеха над представители на най-силните баскетболни школи на полуострова – Гърция и Югославия. През следващия сезон в първата фаза на турнира за Еврокупата на ФИБА, пред класата на „Славия“ се прекланят състави от Турция и Македония. „Кючуккьой“ (Беледие) е разгромен, същата е съдбата с „Кимико“.

Направеното през следващите четири сезона на новия век в европейските турнири връща „белия“ клуб на картата на Европа. Изиграните 32 мача, записаните авторитетни победи над силни тимове остават ненадминат връх в българския женски баскетбол през последните две десетилетия.

 

Триумфът на мъжкия баскетбол в Европа

 

Баскетболистите на „Славия“ имат своята следа и в евротурнирите. Там „белите“ записват 18 мача, всичките през 90-те години на ХХ век. Славистите участват 4 пъти в надпреварите на Стария континент, като дебютират през есента на 1991 г. През следващия сезон е постигната и първата победа над „Луксол Фитгар“ от Малта. Това е успехът с най-голяма разлика за „белите“ в историята – 42 т. Славистите печелят и в реванша, но следващият съперник е представител на най-силното тогава първенство в Европа (италианското) – „Телит Палаканестро“.

През есента на 1995 г. славистите се завръщат на европейската сцена. Най-емблематичният от тях е мачът през 1995 г. в турнира за купа „Корач“ (КК), където играят като вицешампиони. Нанизаните 123 точки в първия мач срещу кипърския „Керавнос Кео“ са най-много постигнатите от „Славия“ в Ервопа за един мач.

През сезон 1997 – 1998 г. на първото препятствие, съперник е украинският „Николаев“. В едноименния град е постигната минимална, но много важна славистка победа. След като е елиминиран, „белите“ попадат в предварителната D група. Там съперници са „Будучност“ (Подгорица), „Струмица“ (Македония) и „Дарюшафака“ (Истанбул).